<![CDATA[Академия на успеха<br /> - Това ни харесва!]]>Sat, 24 Mar 2012 08:19:06 -0800Weebly<![CDATA[Петте закона за космически успех...]]>Fri, 23 Mar 2012 12:12:06 -0800http://www.akademiauspeh.com/2/post/2012/03/5.htmlСветът е богато нещо и възнаграждава щедрите по дух!

"Искаш да разбереш успеха, нали? Ще споделя с теб моята тайна.....Ето петте закона за космически успех..."

Презентацията е изготвена по книгата на Боб Бърг и Джон Дейвид Ман " Дай, за да получиш! Малка история за голямата бизнес тайна."
]]><![CDATA[Кучешки живот, ама какъв?! ]]>Mon, 18 Jul 2011 03:00:38 -0800http://www.akademiauspeh.com/2/post/2011/07/4.html
Picture
Рецепта с 20 кучешки съвета с благоприятно, необикновено и профилактично въздействие върху всякакви болести.
Ако искате да научите от кучетата чудното изкуство как да плавате успешно през живота, следвайте с весело настроение тези здравословни съвети:
-     Никога не пропускайте удобен случай да излезете на разходка.
 -    Почувствайте как свежият въздух и вятърът докосват лицето ви, ей така, просто за удоволствие.
 -    Ако към вас се приближава някой, когото обичате, изтичайте да го поздравите.
 -    Когато се налага, бъдете послушен.
 -    Когато другите навлизат в територията ви, покажете им, че забелязвате това.
 -   Винаги когато имате възможност, изкарайте една следобедна дрямка и хубаво се протегнете, след като се събудите.
-   Скачайте и играйте всеки ден.
-   Тичайте с желание и ентусиазъм и спрете, когато вече сте доволен.
-  Бъдете предан, винаги.
-  Никога не се опитвайте да бъдете това, което не сте.
 -  Ако това,което искате, е заровено в земята, копайте, докато го намерите.
-  Когато някой има лош ден, седнете тихо до него и мило се опитайте да го зарадвате.
-  Оставете някой да ви погали.
-  Недейте да хапете, когато дори едно изръмжаване може да разреши проблемите.
-  Когато времето е хубаво, лягайте по гръб в тревата.
-  В горещите дни пийте много вода и си почивайте под някое кичесто дърво. 
-  Когато сте щастлив, танцувайте и раздвижете цялото си тяло.
-  Независимо колко пъти ви смъмрят, не поемайте вина, която нямате и недейте да се чувствате зле… Веднага изтичайте обратно при приятелите си.
 -  Радвайте се на обикновеното удоволствие от една разходка
 -  И накрая, наслаждавайте се на своя кучешки живот. 

Из: "Приказки за подарък на чувствителни хора" от Енрика Марискал
]]><![CDATA[Приказка за простотата и простотията...]]>Fri, 20 May 2011 00:51:47 -0800http://www.akademiauspeh.com/2/post/2011/05/3.html Простотата и простотията седели на един чин в училището на живота.

Простотата се обличала скромно. Простотията - помпозно, ексцентрично.
Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.
Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията - с огромни заврънкулки и претенциозни орнаменти.
Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.
Простотата не биела на очи. Простотията била очевадна.
Простотата пеела вярно, с  чувство. Простотията - гръмогласно, фалшиво, но със самочувствие.
Простотата помагала незабелязано, с радост. Простотията изтъквала всеки свой жест парадно.
Простотата признавала смирено грешките си и искала прошка. Простотията се оправдавала, обяснявала, но не падала никога по гръб.
Простотата казвала открито и честно, но добронамерено, когато нещо не й харесва. Простотията ругаела, псувала, обиждала нагло.
Простотата питала, когато нещо не знаела. Простотията мислела, че знае всичко и имала отговор за всеки въпрос на този свят.
Простотата се радвала на малко и била доволна. Простотията - ненаситна и вечно недоволна от всичко.
Простотата се смеела чистосърдечно. Простотията се надсмивала безсърдечно.
Простотата искала смело каквото й е нужно. Простотията изисквала и заставяла другите да й дадат и ненужното.
Простотата се радвала на чуждите успехи. Простотията завиждала, злобеела и плюела.
Простотата търсела простичък изказ във всичко. Простотията се мъчела да изглежда възможно най-сложна.
Простотата нямала много приятели, но малкото й били качествени, истински. Простотията се движела постоянно сред свита от хора, без никой да й е истински близък.
Простотата не търсела известност, популярност. Простотията била известна на всички, търсела слава и сцена за изява навсякъде.
Простотата умеела да си почива. Простотията нямала почивен ден.

Когато дошло време да завършат училището на живота,  уж незабележимата простота била обявена от Директора на училището за светица. Пожелали й да почива в мир, а на гроба й написали: "О, свещена простота, няма никога да те забравим!" А простотията, която не оставала незабелязана за никого, била втрещена, когато Директорът на житейското училище я осъдил на безсмъртие и невъзможност да постигне покой, докато не намери начин да направи нещо, с което да бъде трайно запомнена.

Оттогава простотията обикаля межд у хората и търси такива, които имат с какво да бъдат запомнени трайно. Личностите им се отличавали с чистосърдечна простота. Но не били чак толкова прости, че да я пуснат в живота си. Затова тя и до днес изпълва животите на тези, които с нищо друго не могат да бъдат запомнени, освен с безсмъртната си простотия...

Материалът бе любезно предоставен от група учители от СОУ "Симон Боливар", гр. Пловдив
Благодарим Ви!

]]><![CDATA[Психофеномени!]]>Wed, 11 May 2011 00:46:56 -0800http://www.akademiauspeh.com/2/post/2011/05/2.htmlОтново се връщаме на тази тема, защото мистериите и загадките са привличали по-доверчивата част от човечеството. А както изглежда, по нашите ширини тя е преобладаваща.

Първо ще се спра на жизненоважния въпрос как да усетим аурата.
Еднозначен отговор не съществува, но моят съвет е да не я бъркате с миризмата на чорапите или с тази на швейцарско сирене (разликата между двете е, че първите са по-евтини и не стават за предястие). Много хора имат чувството, че не са сами вкъщи. Но на сутринта обикновено се оказва, че липсват скъпи вещи от дома им и ключалката е разбита. Сигурно е обаче, че аурата не е нещо, за което можем да се абонираме, и се разваля, ако стои дълго във фризера.
Другият фатален въпрос е: какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорите тук съща са много, но според едно социологическо проучване 35% отговарят "не знам", 30% - "по-скоро да", и 35% - "не съм оттук". Вероятно истината е някъде по средата.
Извънземните пришълци също са сред земните загадки. Последният случай е от хасковско село. Видените там същества, много приличали на хора, но за разлика от тях, били с фотоапарати, добре облечени и усмихнати, постоянно повтаряли думата "данке", след което раздавали германски марки. После възбудено произнасяли словосъчетанието "Луфтханза" и отлитали.
Друг любопитен случай е този на Никола Златев от Пазарджик. Той установявал фрактури само с поглед. Вероятно мозъкът му работел като рентгенов генератор, но когато получил сметката си за тока, внезапно го напуснали феноменалните му способности, скромните му спестявания и жена му с двете деца.
Пророчествата за края на света са важна част от ясновидските видения. Краеведите се делят на две групи. Едните твърдят, че краят на света ще настъпи в работно време и би могъл да се счита за трудова злополука. А другите застъпват тезата, че потопът ще се случи в почивните дни  и ще разстрои сериозно плановете ни за отдих. Интересно е, че и двете групи са сигурни в едно: апокалипсисът  ще наруши сериозно биоритъма на Везните и ще намали значително изгледите на Стрелците за п овишение в службата.
Връзката с починали роднини вълнува голяма част от хората с повишен енергиен потенциал. На Николина Кирова от Разград се явила починалата й леля и казала буквално следното: "Днес не ходи на село!" Николина изпълнила заръката и си останала в килията на Сливенския женски затвор, където излежвала 10-годишна присъда.
Но това са само част от мистериите и загадките, с които е изпълнен ефирът. За останалите ще поговорим другия път, при условие, че гласовете им се чуват добре.

Людмил Станев- автор, 1998
("Ненакърнимо") 
]]><![CDATA[• ЖИВОТЪТ Е ГЛАВА ЛУК - БЕЛИШ И ПЛАЧЕШ!!!]]>Tue, 10 May 2011 01:20:24 -0800http://www.akademiauspeh.com/2/post/2011/05/1.html "MEMENTO MORI"!!!  -  С това са се поздравявали италианските монаси през Средновековието.

В превод от латински, това означава: "Помни, че ще умреш!". Смисъла на този поздрав бил: живей така, сякаш утре ще умреш; не оставяй доброто за утре свърши го днес.

По-трудно е да правиш добрини, отколкото злини. Животът ни има край и ако искаш да го изживееш достойно, минаваш през много трудности. Иска или не иска, човек расте и с годините научава все повече за живота и съответно за себе си. Както и да протича жизнения му път има една градация, в която разбира: кой е, какво е и за какво е роден? Някои хора разбират това по-рано, други по-късно. Но един ден идва момента на осъзнаването и тогава много често "плачеш".

Питаш се: "Къде са ми детските мечти?", "Какво бях и какво станах?" или "Дали не беше по-добре да опитам с нещо друго?" и още куп подобни въпрос, на които отговорът е: едно замислено лице и може би две сълзи. И оттук идва о ще един въпрос:

Носи ли ни познанието (лично) щастие?

Колкото е да е риторичен,  толкова и противоречив е отговорът на този въпрос. Животът никога не ни поднася дребните си тайни наготово или безплатно. Много често за тях плащаме огромна, чудовищна цена, която в най-добрия случай може да бъде времето. Останалите платежни средства са: скука, безпътие, разочарование, отчаяние... Никое от изброените, обаче, не е свързано по никакъв начин с щастието.  Което означава, че пак трябва да се плаче.  И колкото повече осъзнаваш своя идеал, толкова по-непостижим става той, защото се превръща в основа на друг, различен от първообраза. Това е така, защото човек може само да се стреми към съвършенството, но не може да го постигне. И ако се заблуди и помисли, че го е постигнал - това ще бъде неговия край. Може би, затова са разпънали Христос на кръста: помислил си, че е достигнал Хармонията, Съвършенството,  а всъщност е изостанал от него, решавайки, че го е постигнал. Забравил е, че е човек, а човек не може да бъде идеален...

 Това ме връща на темата за познанието и личното щастие. Пътят на човек, който живее за себе си и чрез себе си, води към смъртта, а пътят на този, който живее за другите и чрез другите, води към вечността. Но надали Христос е бил щастлив на воля познавайки нещо, което за тези, които не са пожелали да го познаят, е било нищо. И дали най-мъдрата книга останала ни от векове - Библията - системата от ценности, която е създадена в името на човешкото добруване, се оказва нечовеколюбна ,защото е неписана в прослава на божествената справедливост, чиято двойнственост човешкия ум не разбира. Справедливост, която е отрицание и смърт тоест НИЩО, което превръща в НИЩО НЕЩОТО човек... Мъдростта, която ни кара да се съмняваме, да плачем, да се чувстваме жалки създания на нещо (нещо си), не вярвайки в себе си.

Истината на щастието е в свободата на мисълта, а плодовете на познанието са глави лук - когато се опиташ да ги видиш плачеш.

 Вероника Златанова, на 18 год. от гр. Асеновград.

Вероника поставя сериозни теми и въпроси в своето есе. Благодарим ти, Вероника!
На нас ни харесва, ако ви харесва и на вас, моля оставете коментар под публикацията. Това ще бъде вашия глас за участието на Вероника.
]]><![CDATA[Добре дошли във вашата страница!]]>Tue, 10 May 2011 01:01:43 -0800http://www.akademiauspeh.com/2/post/2011/05/first-post.htmlВъв връзка с нарастващият интерес от млади хора, както и техните изключително креативни и нестандартни включвания, екипът на Академията, реши да създаде място, където ВИЕ ще сте авторите.
Всички ваши предложения, теми, новини и въпроси за дискусия са добре дошли тук.
Вашето участие, има значение!

]]>